Старобългарски речник

аспдьнъ

аспдьнъ -ꙑ прил Змийски, който се отнася до змия поострішѩ ѩꙁкъ своꙇ ѣко ꙁміꙇнъ. ѣдъ аспіденъ. подъ ѹстънам ꙇхъ СП 139.4 Изч СП От гр [τῶν] ἀσπίδων аспіденъ Нвб аспиден ЕтМл