Старобългарски речник
анннъ
анннъ
прил
притеж
ЛИ
Анин, който се отнася до Ана — майката на старозаветния първосвещеник и пророк Самуил [1 Цар 1.20]
м҇ⷧа анна мре самоꙇлевꙑ
СП
Песен 6, 1 Цар огл
Изч
СП
Гр
[τῆς] ῎Αννας
аннъ