Старобългарски речник
анннъ 
анннъ прил притеж ЛИ Анин, който се отнася до Ана — майката на старозаветния първосвещеник и пророк Самуил [1 Цар 1.20] м҇ⷧа анна мре самоꙇлевꙑ СП Песен 6, 1 Цар огл Изч СП Гр [τῆς] ῎Αννας аннъ