Старобългарски речник
анагностъ
анагностъ
-а
м
Четец в църква; в случая може би прозвището на св. Киприян, епископ на Картаген, умр. мъченически в 258 г. по време на гоненията на имп. Гал и Волусиан; един от големите западни писатели. Пр. на 31 август
купрѣнь анагностъ
Altbgl,
192
Изч
Altbgl
Нвб
анагност
църк
НГер
МлБТР
ЕтМл
РРОДД
Анагности
м
ЛИ
Анагностов
ФИ
СтИл,РЛФИ