Старобългарски речник
авꙗ 
авꙗ -ѧ м ЛИ Авия — началникът на осмото от 24–те отделения на свещениците по времето на старозаветния цар Давид [1 Пар 24.10] бꙑст(ъ) въ дьн рода црѣ. юдѣ. ере (етеръ). менемь ꙁахарꙗ. отъ епꙑ(ме)р(ѧ) авꙗ ВП Лк 1.5 Изч ВП Гр ᾿Αβιά От евр ЛИ ’Abiyah, ’Alijahu ’ Яхве е мой баща’