Старобългарски речник
усопъ 
усопъ м 1. Стъблото на растението исоп [Hyssopus officinalis] — храст със сини цветове и тъмнозелени ароматни листа он же сплъньше гѫбѫ оцьта. на ѵсопъ въꙁнеꙁъше. прдѣшѧ къ ѹстомъ его М Йо 19.29 З 2. Екстракт от растението исоп [благовонно вещество с леко тонизиращо действие] окропіші мѩ ософомь ощѫ сѩ СП 50.9 Срв. СЕ84b 22 Изч М З СП СЕ От гр ὕσσωπος софъ ософъ Нвб исоп ДА