Старобългарски речник
усопъ
усопъ
-а
м
1. Стъблото на растението исоп [Hyssopus officinalis] — храст със сини цветове и тъмнозелени ароматни листа
он же сплъньше гѫбѫ оцьта. на ѵсопъ въꙁнеꙁъше. прдѣшѧ къ ѹстомъ его
М
Йо 19.29
З
2. Екстракт от растението исоп [благовонно вещество с леко тонизиращо действие]
окропіші мѩ ософомь ощѫ сѩ
СП
50.9
Срв.
СЕ84b 22
Изч
М
З
СП
СЕ
От
гр
ὕσσωπος
софъ
ософъ
Нвб
исоп
ДА