Старобългарски речник
упостасьнъ
упостасьнъ
-ꙑ
прил
За Света Троица — който е съставен, състои се от ипостаси
еднѫ тѧ по естьстьвѹ поѫ. троцѫ же ѹпостасьнѫѫ ьтѫ. ѡе сне. дше ѹтѣшьньн
ТФ
А 24
Изч
ТФ
От
гр
[τῶν] ὑποστάσεων
ѹпостасьнъ
Нвб
Срв
ипостас
ж