Старобългарски речник
упостась 
упостась - ж 1. Съществуване, живот се пѩдьѭ іꙁмѣренꙑ положілъ есі дні моѩ. ї ѵпостасъ моѣ ѣко нъже прѣдъ тобоѭ СП 38.6 помѣні каѣ моѣ упостась. еда вьсѹе соꙁъда снꙑ ловѣѩ СП 88.48 2. Надежда, упование  нꙑнѣ къто тръпѣнъе мое не гъ лі. ї ѵпостасъ моѣ ѹ тебе естъ СП 38.8 3. Ипостас, лице, субект — в християнството всяко едно от лицата на Светата Троица [Бог Отец, Бог Син и Свети Дух] славословмъ ... еднъство бжства. вь трехъ сѫще ѹпостасехъ СЕ 86а 19 Изч СП СЕ От гр ὑπόστασις упостась ѹпостась Нвб ипостас книж ВА ЕтМл ЕтБАН