Старобългарски речник
упокртъ 
упокртъ -а м Лицемер, двуличник егда ѹбо творш млостꙑнѭ. не въстрѫб прѣдъ собоѭ. ѣко ѵпокрт творѧтъ ... да прославѧтъ сѧ отъ лвкъ М Мт 6.2 З А СК раꙁѹмѣвъ же с. лѫкавъство хъ рее. ъто мѧ окѹшаате ѵпокрт М Мт 22.18 ЗI А горе вамъ кънгъѩ.  фарсѣ. ꙇ ѵпокрт. ѣко сънѣдаате домꙑ въдовцъ. ꙇ вноѭ далее молтвѫ творѧще. сего рад прмете лше осѫждене М Мт 23.13 ЗI ꙇ протешетъ і полъма. і ѧсть его съ ѵпокртꙑ положтъ. тѹ бѫдетъ плаь  ск(р)ьжетъ ꙁѫбомъ М Мт 24.51 З А СК ѵпокрт лце небѹ  ꙁем ѹмѣате скѹшат. а врѣмене сего не скѹшаате М Лк 12.56 З М З А СК От гр ὑποκριτής покртъ ѹпокртъ ѵпокрꙑтъ ѵпокрітъ Нвб ипокрит книж МлБТР