Старобългарски речник
уподꙗкъ
уподꙗкъ
-а
м
Иподякон, поддякон, църковен служител
прдошꙙ же ... юлꙗнъ ... їѡаннъ ѳеѡдоровъ уподꙗкъ сꙑ тъгда
С
554.6—7
накꙑнѫвъ прѣжде нареенѹѹмꙿ уподꙗкѹ їѡанꙿнѹ ... глагола мѹ. се же ... нѣц с н҄мъ ... да не вдꙙтъ тако старꙿца лежꙙшта бе ьст
С
554.30
вьлѣꙁе же уподьꙗкъ. рѫцѣ мꙑ распрострьтѣ вьꙁдѣнѣ на небо
С
555.14
Изч
С
ѵподьꙗкъ
Нвб
Срв
иподяк[он]
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН