Старобългарски речник
у
у
I. Буквен знак. Четиридесет и четвъртата, последна, буква от стб. азбука, назовавана ѵжца; в глаг. ⱛ, в кир. ѵ, у; среща се в книжовни заемки от гръцки с фонетична стойност
и,
в, у; в нвб. се субституира от звук и
II. Числен знак. В глаг. ⱛ҃ = 800, DCCC. В кир. ѵ҃, у҃ = 400, CD