Старобългарски речник
ѳ
ѳ I. Буквен знак. Четиридесет и третата буква от стб. азбука, назовавана ѳта; в кир. ѳ, ; в нвб. звук т II. Числен знак. В кир. ѳ҃, ҃ = 9, IX 1. числ бр девѧть Девет. Като същ. οἱ ἐννέα Деветима, девет души отъвѣщавъ іс рее емѹ. не і҃ л стш с. да ѳ҃ СК Лк 17.17 2. числ ред девѧтꙑ Девети по ред, който стои на девето място отъ ѕ҃ ѧ же годнꙑ тъма бꙑстъ по всеі ꙁем. до ѳ҃ тꙑѧ годнꙑ. пр ѳ҃ тѣ же годнѣ. въꙁъп іс гласомъ велемь гл. л. л. лма савахъѳан. еже естъ бе бе моі пото м ес оставлъ СК Мт 27.45, 46 сѫⷠ҇ ѳ҃ евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у СК 57b 10 неⷣ҇ ѳ҃ евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у СК 57а 11 слⷡ҇а дѣ въ конець о таінꙑхъ снѹ ѳ҃ дадⷫоⷭвъ СП 9.1 мѣсꙙца марта въ ѳ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ С 68.22 В състава на сл. числ. сѫⷠ҇ ві. евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а с҃ н҃ ѳ҃ СК 44а 19 мⷰ҇ѣ ноѧбра а҃. коꙁмꙑ  дамꙗна. евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а о҃ ѳ҃ СК 133b 11 кѳ. стр(ст)ъ стѹю мкⷱ҇ѹ (трофм) Е 38а 1 їѳ въ конецъ псаломъ давъ СП 19.1 мѳ псаломъ асаафовъ СП 49.1 пѳ молітва мосѣова лка бжіѣ СП 89.1 ҃ ѳ҃ пъсамъ давъ въ ісповѣдані СП 99.1 р҃к҃ѳ҃ слава пѣснь степенꙿна СП 129.1  вьꙁьрѣвъ на небо. хотꙙ вдѣт отъкѫдѹ стъ свѣтъ. вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ. сломъ лѳ С 78.11 мѣсꙙца марта кѳ. мѫен стааго їѡнꙑ.  варахсꙗ.  дрѹжнꙑ го С 254.26 слⷡ҇о о҃ ѳ҃ блаⷤ҇го ефреⷨ҇ ѣко вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла Р II 2.16 СК Е СП С Р