Старобългарски речник
ѳI
ѳ
I. Буквен знак. Четиридесет и третата буква от стб. азбука, назовавана ѳта; в кир. ѳ, ; в нвб. звук т
II. Числен знак. В кир. ѳ҃, ҃ = 9, IX
1.
числ
бр
девѧть
Девет. Като същ.
οἱ ἐννέα
Деветима, девет души
отъвѣщавъ іс рее емѹ. не і҃ л стш с. да ѳ҃
СК
Лк 17.17
2.
числ
ред
девѧтꙑ
Девети по ред, който стои на девето място
отъ ѕ҃ ѧ же годнꙑ тъма бꙑстъ по всеі ꙁем. до ѳ҃ тꙑѧ годнꙑ. пр ѳ҃ тѣ же годнѣ. въꙁъп іс гласомъ велемь гл. л. л. лма савахъѳан. еже естъ бе бе моі пото м ес оставлъ
СК
Мт 27.45, 46
сѫⷠ҇ ѳ҃ евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у
СК
57b 10
неⷣ҇ ѳ҃ евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у
СК
57а 11
слⷡ҇а дѣ въ конець о таінꙑхъ снѹ ѳ҃ дадⷫоⷭвъ
СП
9.1
мѣсꙙца марта въ ѳ҃ дьнь мѫен стꙑхъ мѫенкъ м҃. же въ севаст мѫен бꙑшꙙ
С
68.22
В състава на сл. числ.
сѫⷠ҇ ві. евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а с҃ н҃ ѳ҃
СК
44а 19
мⷰ҇ѣ ноѧбра а҃. коꙁмꙑ дамꙗна. евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а о҃ ѳ҃
СК
133b 11
кѳ. стр(ст)ъ стѹю мкⷱ҇ѹ (трофм)
Е
38а 1
їѳ въ конецъ псаломъ давъ
СП
19.1
мѳ псаломъ асаафовъ
СП
49.1
пѳ молітва мосѣова лка бжіѣ
СП
89.1
҃ ѳ҃ пъсамъ давъ въ ісповѣдані
СП
99.1
р҃к҃ѳ҃ слава пѣснь степенꙿна
СП
129.1
вьꙁьрѣвъ на небо. хотꙙ вдѣт отъкѫдѹ стъ свѣтъ. вдѣ вѣньцꙙ съходꙙштꙙ на главꙑ стꙑхъ. сломъ лѳ
С
78.11
мѣсꙙца марта кѳ. мѫен стааго їѡнꙑ. варахсꙗ. дрѹжнꙑ го
С
254.26
слⷡ҇о о҃ ѳ҃ блаⷤ҇го ефреⷨ҇ ѣко вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла
Р
II 2.16
СК
Е
СП
С
Р