Старобългарски речник
ѭдѹже
ѭдѹже
нареч
съюз
Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, откъдето
прстѫпь же премꙑ еднъ таланътъ рее г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ събраѩ ѭдѹже не растоъ
М
Мт 25.24
З
А
СК
отъвѣштавъ же гъ его рее емѹ. ꙁълꙑ рабе лѣнꙑ. вѣдѣаше ѣко жьнѭ деже не сѣахъ. ꙇ събраѭ ѭдѹже не растохъ
М
Мт 25.26
З
А
СК
нъ і въ погребенье его еже отъ мрътвꙑхъ. хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ. ѭдѹже не раꙁлѫ сѧ. въ істннаѣ ста свѧтꙑмъ. ѣко пръвѣнець неістьлѣнень. ꙇꙁ мрътвꙑхъ
К
14а 29
Срв.
С452.12—13
вльсв ... повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь (!) вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ
С
268.18—19
ѭдѹже ... тѫдѹже
ὅϑεν ... ἐκεῖϑεν
Откъдето ... оттам
тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ. ѭдѹже наꙙтъка сходъ сьмрьть мѣ. тѫдѹ же жвотꙿ въходъ жвотънꙑ сътвор
С
251.4—5
Изч
М
З
А
СК
К
С
Гр
ὅϑεν
ἔνϑα
Нвб
Срв
онде, ондека, ондей, ондева
диал
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл