Старобългарски речник
ѩьнъ 
ѩьнъ -ꙑ прил Ечемичен, който е от ечемик гла емѹ еднъ отъ о(у)енкъ его. аньдрѣа братръ смона петра. естъ отроштъ сьде еднъ. ꙇже матъ пѧть хлѣбъ ѩьнъ. ꙇ дьвѣ рꙑбѣ. нъ с ъ(то) сѫтъ вь се(л)ко М Йо 6.9 събърашѧ же  сплъншѧ дъва на десѧте коша ѹкрѹхъ. отъ пѧт хлѣбъ ѩънꙑхъ. ꙇже ꙁбꙑшѧ ѣдъшемъ М Йо 6.13 Изч М Гр κρίϑινος ѩънъ Нвб Срв ечемен, ечмен, ечмян, ечемян диал ОА НТ НГер БТР АР ДА ечмичен ЕтМл БТР АР ечемичен Дюв НГер ЕтМл БТР АР