Старобългарски речник
ѩть 
ѩть -ꙗ ср Докосване, допиране, допир бѹрѫ вѣтрьнѫ ѹтоллъ словомъ. ѧт краꙗ рꙁꙑ крадѣаше цѣл҄еньꙗ. мꙑтарꙙ апостолꙑ творꙗꙗше ... с дѣла. въ стнѫ сѫтъ божѧ слꙑ С 473.19 Изч С ѧт Нвб Срв [по]емане