Старобългарски речник
ѩт сѧ 
ѩт сѧ -мѫ сѧ -меш сѧ св Хвана се, уловя се ꙇ се съ сърѣте  глѧ радѹта сѧ. онѣ же прстѫпьш ѩсте сѧ ꙁа ноѕѣ его.  поклонсте сѧ емѹ М Мт 28.9 З А СК бѣствѹ сѧ ѩт τρέπομαι εἰς φυγήν Побягна, обърна се в бягство въкѹпѣ протвънꙑѧ слꙑ бѣствѹ сꙙ ѧшꙙ. дрѹгъ дрѹга рѣѧ.  дрѹгъ дрѹꙁѣ прѣтꙑкаѧ сꙙ.  нъ номѹ бѣжат глагол҄ꙙ С 466.6 пѫт сѧ ѩт τῆς ὁδοῦ λαμβάνομαι Тръгна на път, поема [по] пътя їакѡвъ же мъ сꙙ пѫт ведѫштааго въ мръ. шъстꙗ дръжааше сꙙ.  ѹспѣвъ пѫт  мало съвратвъ сꙙ. обрѣте гробъ ветъхъ подобольнъ пештерѣ С 527.22 ѩт сѧ о молтвѣ ἔχομαι τῆς ἱκεσίας Помоля [се] за помощ, потърся помощ въꙁвратвъ же сꙙ пакꙑ въскорѣ. съ вꙿсѣмъ клросомъ  людьм прѣподобьнꙑ бжї сттел҄ь. ѧ сꙙ о молтвѣ ꙗже къ ловѣкѹ бжю аковѹ С 530.17 Изч М З А СК С Гр κρατέω ѧт сѧ Вж. при ѩт Нвб