Старобългарски речник
ѩꙁꙑьскъ 
ѩꙁꙑьскъ -ꙑ прил Езически, който се отнася до езичник; който се отклонява от истинската вяра ѣкоже  бжсьнꙑ апⷪ҇лꙿ глⷮ҇е. вѣсте л браⷮ҇ѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть.  паⷦ҇ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ Р II 2.31 Изч Р Гр τῶν ἐϑνῶν Нвб езически ОА НТ БТР АР