Старобългарски речник
ѩꙁꙑьнъ 
ѩꙁꙑьнъ -ꙑ прил 1. Езически, който се отнася до езичник; който се отклонява от истинската вяра помѣнѫтъ сѩ і обратѩтъ сѩ къ гю вьсі конъці ꙁемлѩ.  поклонѩтъ сѩ прѣдъ німъ въсѣ отъъства ѩꙁъъна СП 21.28 слⷡ҇о о҃҃ѳ блаⷤ҇го ефреⷨ҇ ѣко вьꙁвращаете сѧ вьспѧть еже е(с)тъ на ѩꙁьнаѣ дѣла Р II 2.18—19 2. Вечно, непрекъснато, непрестанно говорещ нѣкотор ꙁавстѭ пострѣкам. ѩꙁꙑъна  блꙙдьнка  нарцаѭ С 276.24 Изч СП С Р Гр τῶν ἐϑνῶν ἀείλαλος ѩꙁъънъ ѧꙁꙑънъ Нвб езичен ОА ЕтМл БТР АР