Старобългарски речник
ѩꙁꙑьнкъ 
ѩꙁꙑьнкъ -а м Езичник, идолопоклонник, безбожник; човек, който се отклонява от истинската вяра молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже  ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹслꙑшан бѫдѫтъ М Мт 6.7 З А СК аще же ... братръ тво ... тебе не послѹшаатъ ... рьц цркв. аште же  о цркв не родт вььнетъ. да бѫдетъ т ѣко ѩꙁꙑьнкъ. ꙇ мꙑтарь М Мт 18.17 ЗI Изч М З А СК Гр ὁ ἐϑνικός ѩꙁꙑънкъ ѧꙁъꙇънкъ ѩꙁъьнкъ ѧꙁꙑьнкъ Нвб езичник ОА ЕтМл БТР АР