Старобългарски речник
ѩꙁꙑкъ
ѩꙁꙑкъ
-а
м
1. Език, анатомичен орган
ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его. ꙇ плнѫвъ коснѫ въ ѩꙁкъ
М
Мк 7.33
З
А
СК
Б
ꙇ тъ въꙁглашъ рее. оте аврааме помлѹ мѧ. посъл лаꙁарѣ да омотъ конецъ пръста своего въ водѣ. ѹстѹдтъ ѩꙁкꙑ мо. ѣко страждѫ въ пламен семь
М
Лк 16.24
З
А
СК
съше ѣко скѫделъ крѣпость моѣ. ѩꙁъікъ моі прілъпе грътані моімъ. въ пръстъ съмрті съведе мѩ
СП
21.16
прільплї ѩꙁкъ мої грътан моемь. ѣште не помѩнѫ тебе
СП
136.6
гі схе бже нашъ ... прведенааго къ тебѣ. глѹха гѫгънва. вьсплюнѫвъ на ѩꙁꙑкъ его. сътрѣблъ ес нѣмость отъ ѩꙁꙑка его
СЕ
28а 11, 12
како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа. како не скоі дша іс тѣлесе того
К
4а 20—21
Срв.
С410.30
повелѣшꙙ влъсв. въвръгошꙙ прѣдъ н҄мъ кожѫ главꙑ го ꙁꙑкъ (вм. ѩꙁꙑкъ, Север., с. 268, бел. под линия). въ конобъ пьцьлънꙑ
С
268.22
молтвѫ же над н҄мъ сътворвъ. отъ масла кандлънааго вьꙁъмъ ... ѧꙁꙑкъ проꙙѧ ꙙст ѹстъ помаꙁавъ. гла к н҄емѹ. рьц слава тебѣ бже
С
562.17
ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотштѹѹмѹ тѣлес добрѣ по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ трѣбоване естъ ою ѧꙁьіка проьньіхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша
ЗЛ
Iб 10—11
Образно.
емѹже клѩтвꙑ ѹста его плъна сѫтъ. горест і лъсті. подъ ѩꙁꙑкомъ емѹ трѹдъ і боⷧꙁⷺнъ
СП
9.28
Срв.
С426.6
ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат. ꙇ ѩꙁꙑці влъснѫштеі. наѹѧтъ сѧ глат міръ
К
1а 15
Срв.
С325.23
слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ страшꙿнѹ пртѹ мⷧ҇дѹ. подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ. покааньѣ любьве
Р
II 2.4
2. Реч, говор, способност за говорене
ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто
М
Мк 7.35
З
А
СК
Б
отврѣсѧ же сѧ ѹста его абе ѩꙁкъ его. ꙇ глаше благословѧ ба
М
Лк 1.64
З
А
ѡтъргнѫ срдце мое сло(в)во благо глѭ аꙁъ дѣла моѣ црві. ѩꙁꙑкъ мо тръстъ къніжъніка ѩдропішьца
СП
44.2
аште тꙑ тако глагол҄еш. аште ѹправьн въскран҄ꙗаго глагол҄еш. пробрꙙштеш ѧꙁꙑкъ подобꙙштъ сꙙ томѹ
С
380.10—11
навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат. поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка
С
382.26
3. Език, наречие, диалект
ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ. ѩꙁкꙑ въꙁглаглѭтъ новꙑ
М
Мк 16.17А
съвѣдѣніе на іосіфѣ положі е. егда вьꙁіде отъ ꙁемлѩ егѹпьтьскꙑ. ѩꙁꙑка егоже не ꙁна ѹслꙑша і
СП
80.6
въ тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ ... стꙑ кононъ ... свомъ мъ ѧꙁꙑкомъ въскра глаголꙙ. мѫж потрьпте. да васъ въпрошѫ
С
26.28
робъ же бжї грььскомъ ѧꙁꙑкомъ бѣаше грѫбъ неѹстронъ
С
48.28—29
стааго же дха текѫшт къ н҄емѹ благодѣт. ꙗснѫ рѣѭ. саврьскꙑмꙿ ѧꙁꙑкомъ отъвѣшта глагол҄ꙙ. на се лі тоꙙ прде скоро трѹдвъ себе. слꙋгѹѭштꙙѧ тебѣ
С
49.2
аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ ... прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑ(ка ѧꙁꙑ)ка (!) на гръескъ
С
144.25—26
не бо равь[...] сꙙ м(.)жеть прсно полагат елньскь ꙙꙁьікь вь нь
МЛ
А 30
номь ꙙꙁьіцѣ красьнь то вь дрѹ[...]
МЛ
В 3
то вь нѹмь ꙙꙁьіцѣ женьско
МЛ
В 6
4. Народ, племе, етнос
ꙇс же прꙁъвавъ ѩ рее. вѣсте ѣко кънѧꙁ ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ. велц обладаѭтъ малꙑм
М
Мт 20.25
ЗI.
Срв. Мк 10.42
М
З
А
СК
въстанетъ бо ѩꙁкъ на ѩꙁкъ. ꙇ цство на цсрство. ꙇ бѫдѫтъ глад пагѹбꙑ. ꙇ трѫс помѣста
М
Мт 24.7
ЗI,
А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8
М,
З;Лк 21.10
М
З
ꙇ проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ. тъгда прдетъ коньна
М
Мт 24.14
ЗI
А
СК
Б
каѣфа ... рее мъ. вꙑ не вѣсте несоже н помꙑшлѣате. ѣко ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ
М
Йо 11.50
З
А
по ѡкръвеню танꙑ ... нꙑнѣ. кнгам же пророъскам. по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣрꙑ. въ въсѣхъ ѧꙁꙑцахъ. поꙁнавъш сѧ
Е
4б 11—12
просі ѹ мне дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ
СП
2.8
блаженъ ѩꙁкъ емѹже естъ гь бъ емѹ. люд ѩже їꙁбьра въ достоѣне себѣ
СП
32.12
вьсі ѩꙁꙑці въсплещѣте рѫкама. въсклікнѣте бѹ гласомъ радості
СП
46.2
Срв.
С319.10
въстанѫ рано ї сповѣмъ сѩ тбѣ (!) въ людехъ гі. въспоѭ тебѣ вь ѩꙁꙑцѣхъ
СП
56.10
Срв.
СП107.4
ꙇ пакꙑ правъда въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ. обніштаѭтъ же грѣхъмі неправъдам людье
К
3а 4
проповѣдьнкъ апостолъ паулъ. походꙙ ѧꙁꙑкꙑ. доде къ странамъ сауръскьімъ
С
24.5—6
вьꙁьр на крѫгъ вьсел҄енꙑѧ ... колко мѣстъ. колко ѧꙁꙑкъ ... колко родовъ странъ
С
431.2
5. Езичници, идолопоклонници, безбожници; хора, които се отклоняват от истинската вяра
вьсѣхъ бо схъ ѩꙁц щѫтъ. вѣстъ бо отецъ вашъ нбскꙑ. ѣко трѣбѹете схъ вьсѣхъ
М
Мт 6.32
З
А
сѩ оба на десѧте посъла съ. ꙁаповѣдавъ мъ глѧ. на пѫть ѩꙁкъ не дѣте. ꙇ въ градъ самарѣнъ не вьндѣте
М
Мт 10.5
З
А
СК
ѣко вдѣсте о мо съпасене твое ... свѣтъ въ окръвене ѩꙁꙑкъ. славѫ лд твохъ лѣ
М
Лк 2.32
З
А
СК
Б
въскѫѫ шѧташѧ ѧꙁꙑц. люде поѹ(...) тъщетънꙑмъ
Е
20б 17
Срв.
СП2.1
С243.17
рѫка твоѣ ѩꙁꙑкꙑ потрѣб. насаділъ ѩ есі
СП
43.3
накаꙁаѩі ѩꙁꙑкꙑ не облітъ лі
СП
93.10
съмѣсішѩ сѩ съ ѩꙁꙑкꙑ. навꙑкѫ дѣла іхъ
СП
105.35
хе ... тꙑ лѣ отъ ећюпꙿта прѣнесе. ꙁгъна ѩꙁꙑкꙑ насад ѩ
СЕ
14а 1
ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ. пастꙋха бо ѹбшꙙ. овьцꙙ растрьгнѫшꙙ
С
472.12
ѩꙁꙑкъ ѹрѣꙁат
γλωσσοτομέω
Отрежа език
вльсв ... повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат
С
268.19—20
М
З
А
СК
Б
ЗП
Е
СП
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
МЛ
Гр
γλῶσσα
ἔϑνος
διάλεκτος
ἔϑνη
ѧꙁꙑкъ
ѧꙁъкъ
ѩꙁікъ
ѩꙁъкъ
ѩꙁꙑкь
ѧꙁꙑкь
еꙁꙑкъ
ꙙꙁьікь
Нвб
ензик, язик
диал
ДА
език
ОА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА