Старобългарски речник

ѩꙁꙑкъ

ѩꙁꙑкъ -а м 1. Език, анатомичен орган ꙇ поемꙑ еднъ отъ народа. вълож пръстꙑ своѩ въ ѹш его. ꙇ плнѫвъ коснѫ  въ ѩꙁкъ М Мк 7.33 З А СК Б ꙇ тъ въꙁглашъ рее. оте аврааме помлѹ мѧ.  посъл лаꙁарѣ да омотъ конецъ пръста своего въ водѣ.  ѹстѹдтъ ѩꙁкꙑ мо. ѣко страждѫ въ пламен семь М Лк 16.24 З А СК съше ѣко скѫделъ крѣпость моѣ.  ѩꙁъікъ моі прілъпе грътані моімъ.  въ пръстъ съмрті съведе мѩ СП 21.16 прільплї ѩꙁкъ мої грътан моемь. ѣште не помѩнѫ тебе СП 136.6 гі схе бже нашъ ... прведенааго къ тебѣ. глѹха  гѫгънва. вьсплюнѫвъ на ѩꙁꙑкъ его. сътрѣблъ ес нѣмость отъ ѩꙁꙑка его СЕ 28а 11, 12 како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа. како не скоі дша іс тѣлесе того К 4а 20—21 Срв. С410.30  повелѣшꙙ влъсв.  въвръгошꙙ прѣдъ н҄мъ кожѫ главꙑ го ꙁꙑкъ (вм.  ѩꙁꙑкъ, Север., с. 268, бел. под линия). въ конобъ пьцьлънꙑ С 268.22 молтвѫ же над н҄мъ сътворвъ.  отъ масла кандлънааго вьꙁъмъ ... ѧꙁꙑкъ  проꙙѧ ꙙст ѹстъ помаꙁавъ. гла к н҄емѹ. рьц слава тебѣ бже С 562.17 ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотштѹѹмѹ тѣлес добрѣ  по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ трѣбоване естъ ою  ѧꙁьіка  проьньіхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша ЗЛ Iб 10—11 Образно. емѹже клѩтвꙑ ѹста его плъна сѫтъ.  горест і лъсті. подъ ѩꙁꙑкомъ емѹ трѹдъ і боⷧꙁⷺнъ СП 9.28 Срв. С426.6 ръпъштѫштеі наѹѧтъ сѧ послѹшат. ꙇ ѩꙁꙑці влъснѫштеі. наѹѧтъ сѧ глат міръ К 1а 15 Срв. С325.23 слава едномѹ бѹ стѹ бесъмрътьнѹ. благѹ  страшꙿнѹ пртѹ мⷧ҇дѹ. подвгъшюмѹ ѩꙁкъ мо благодѣтьѭ. въꙁгласт глъ сѫдьнъѩ.  покааньѣ  любьве Р II 2.4 2. Реч, говор, способност за говорене ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК Б отврѣсѧ же сѧ ѹста его абе  ѩꙁкъ его. ꙇ глаше благословѧ ба М Лк 1.64 З А ѡтъргнѫ срдце мое сло(в)во благо глѭ аꙁъ дѣла моѣ црві. ѩꙁꙑкъ мо тръстъ къніжъніка ѩдропішьца СП 44.2 аште  тꙑ тако глагол҄еш. аште ѹправьн въскран҄ꙗаго глагол҄еш. пробрꙙштеш ѧꙁꙑкъ подобꙙштъ сꙙ томѹ С 380.10—11 навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат. поспѣшмꙑ того подражат ѧꙁꙑка С 382.26 3. Език, наречие, диалект ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ. ѩꙁкꙑ въꙁглаглѭтъ новꙑ М Мк 16.17А съвѣдѣніе на іосіфѣ положі е. егда вьꙁіде отъ ꙁемлѩ егѹпьтьскꙑ. ѩꙁꙑка егоже не ꙁна ѹслꙑша і СП 80.6 въ тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ ... стꙑ кононъ ... свомъ мъ ѧꙁꙑкомъ въскра глаголꙙ. мѫж потрьпте. да васъ въпрошѫ С 26.28 робъ же бжї грььскомъ ѧꙁꙑкомъ бѣаше грѫбъ  неѹстронъ С 48.28—29 стааго же дха текѫшт къ н҄емѹ благодѣт. ꙗснѫ рѣѭ. саврьскꙑмꙿ ѧꙁꙑкомъ отъвѣшта глагол҄ꙙ. на се лі тоꙙ прде скоро трѹдвъ себе.  слꙋгѹѭштꙙѧ тебѣ С 49.2 аꙁъ же власъ въ ефесѣ сꙑ ... прѣпсахъ протлъковавъ отъ рѹмъска ѧꙁꙑ(ка ѧꙁꙑ)ка (!) на гръескъ С 144.25—26 не бо равь[...] сꙙ м(.)жеть прсно полагат елньскь ꙙꙁьікь вь нь МЛ А 30 номь ꙙꙁьіцѣ красьнь то вь дрѹ[...] МЛ В 3 то вь нѹмь ꙙꙁьіцѣ женьско МЛ В 6 4. Народ, племе, етнос ꙇс же прꙁъвавъ ѩ рее. вѣсте ѣко кънѧꙁ ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  велц обладаѭтъ малꙑм М Мт 20.25 ЗI. Срв. Мк 10.42 М З А СК въстанетъ бо ѩꙁкъ на ѩꙁкъ. ꙇ цство на цсрство. ꙇ бѫдѫтъ глад  пагѹбꙑ. ꙇ трѫс помѣста М Мт 24.7 ЗI, А, СК, ЗП. Срв. Мк 13.8 М, З;Лк 21.10 М З ꙇ проповѣстъ сѧ евнћле цсрствѣ по вьсе вьселенѣ. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩꙁꙑкомъ.  тъгда прдетъ коньна М Мт 24.14 ЗI А СК Б каѣфа ... рее мъ. вꙑ не вѣсте несоже н помꙑшлѣате. ѣко ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ М Йо 11.50 З А по ѡкръвеню танꙑ ... нꙑнѣ. кнгам же пророъскам. по повелѣню же вѣна ба въ послѹшане вѣрꙑ. въ въсѣхъ ѧꙁꙑцахъ. поꙁнавъш сѧ Е 4б 11—12 просі ѹ мне  дамъ ті ѩꙁъкъ. достоѣнъе твое і одръжанье твое конець ꙁемⷧѩ СП 2.8 блаженъ ѩꙁкъ емѹже естъ гь бъ емѹ. люд ѩже їꙁбьра въ достоѣне себѣ СП 32.12 вьсі ѩꙁꙑці въсплещѣте рѫкама. въсклікнѣте бѹ гласомъ радості СП 46.2 Срв. С319.10 въстанѫ рано ї сповѣмъ сѩ тбѣ (!) въ людехъ гі. въспоѭ тебѣ вь ѩꙁꙑцѣхъ СП 56.10 Срв. СП107.4 ꙇ пакꙑ правъда въꙁносітъ ѩꙁꙑкъ. обніштаѭтъ же грѣхъмі  неправъдам людье К 3а 4 проповѣдьнкъ  апостолъ паулъ. походꙙ ѧꙁꙑкꙑ. доде  къ странамъ сауръскьімъ С 24.5—6 вьꙁьр на крѫгъ вьсел҄енꙑѧ ... колко мѣстъ. колко ѧꙁꙑкъ ... колко родовъ  странъ С 431.2 5. Езичници, идолопоклонници, безбожници; хора, които се отклоняват от истинската вяра вьсѣхъ бо схъ ѩꙁц щѫтъ. вѣстъ бо отецъ вашъ нбскꙑ. ѣко трѣбѹете схъ вьсѣхъ М Мт 6.32 З А сѩ оба на десѧте посъла съ. ꙁаповѣдавъ мъ глѧ. на пѫть ѩꙁкъ не дѣте. ꙇ въ градъ самарѣнъ не вьндѣте М Мт 10.5 З А СК ѣко вдѣсте о мо съпасене твое ... свѣтъ въ окръвене ѩꙁꙑкъ.  славѫ лд твохъ лѣ М Лк 2.32 З А СК Б въскѫѫ шѧташѧ ѧꙁꙑц.  люде поѹ(...) тъщетънꙑмъ Е 20б 17 Срв. СП2.1 С243.17 рѫка твоѣ ѩꙁꙑкꙑ потрѣб.  насаділъ ѩ есі СП 43.3 накаꙁаѩі ѩꙁꙑкꙑ не облітъ лі СП 93.10  съмѣсішѩ сѩ съ ѩꙁꙑкꙑ.  навꙑкѫ дѣла іхъ СП 105.35 хе ... тꙑ лѣ отъ ећюпꙿта прѣнесе.  ꙁгъна ѩꙁꙑкꙑ  насад ѩ СЕ 14а 1 ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ. пастꙋха бо ѹбшꙙ. овьцꙙ растрьгнѫшꙙ С 472.12 ѩꙁꙑкъ ѹрѣꙁат γλωσσοτομέω Отрежа език вльсв ... повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же  ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат С 268.19—20 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Р ЗЛ МЛ Гр γλῶσσα ἔϑνος διάλεκτος ἔϑνη ѧꙁꙑкъ ѧꙁъкъ ѩꙁікъ ѩꙁъкъ ѩꙁꙑкь ѧꙁꙑкь еꙁꙑкъ ꙙꙁьікь Нвб ензик, язик диал ДА език ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА