Старобългарски речник
ѩдропшьць 
ѩдропшьць -а м Бързописец; скорописец ѡтъргнѫ срдце мое сло(в)во благо глѭ аꙁъ дѣла моѣ црві. ѩꙁꙑкъ мо тръстъ къніжъніка ѩдропішьца СП 44.2 Изч СП Гр ὀξυγράφος ѩдропішьць Нвб Ø