Старобългарски речник
ѫтьлъ 
ѫтьлъ -ꙑ прил Пробит, продупчен, течащ тако бо аште не бꙑ нкоже страст себе поработлъ. не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ акꙑ въ алꙿдꙑ ѫтьлѣ. о камꙑ того роꙁбт сьвѣсть С 522.8 Изч С Нвб Ø