Старобългарски речник
ѫтробьнъ 
ѫтробьнъ -ꙑ прил Утробен, който се отнася до утроба вьсѣхъ бо вѣкъ вдмꙑхꙿ.  невдмꙑхъ промꙑсльнкъ богъ. же армъ прѣдъ ловѣкꙑ похѹл҄енꙑ.  сь тварьм вььтенꙑ. ѫтробьнꙑмъ подвꙁанемъ женомъ бѣаше С 190.4 Изч С Гр ἐν ἀφεδρόνι Нвб утробен ОА ВА АР