Старобългарски речник
ѫсобца 
ѫсобца -ѧ ж Бунт, размирица, междуособица вьн҄егдаже то сꙙ творѣꙿше.  платъ н глаголат н слꙑшат можааше. съкѹпьнааго рад мꙙтежа.  ѫсобца мꙑшлꙗаше бꙑт С 434.3—4 Изч С Гр στάσις Нвб Срв [между]особица