Старобългарски речник
ѫродъ 
ѫродъ -а м Глупак, неразумен човек, лишен от разсъдък човек аурлꙗнъ рее. доколѣ досаждаш не срамьꙗѧ сꙙ ѫроде  беꙁѹмьлю С 2.16 аурлꙗнъ рее. ѫроде непрѣподобьнꙑ. отъ крона  ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ С 8.10 аурлꙗнъ рее. непрѣподобьнꙑ ѫроде. доколѣ хѹлꙑ глагол҄еш о боꙁѣхъ много блꙙдꙑ.  досаждаѧ С 8.15 аурлꙗнъ ... отъвѣштавъ рее къ стѹѹмѹ паулѹ. мꙿного т блꙙдъшѹ ождахъ длъготрьпꙙ. ѫроде  непрѣподобьне. доколѣ ѹкараш  хꙋлш богꙑ С 12.11 алеѯандръ рее. аꙁъ глагол҄ꙙ се не блꙙдѫ. аште л то тебе послѹшаѭ. то не тъьѭ блꙙдь смъ нъ  ѫродъ. ѫродѹѭтъ бо словеса твоꙗ С 156.1 Изч С Гр [ὁ] λῆρος Нвб ърод, урод остар ОА ВА АР юрод остар БТР