Старобългарски речник
ѫродоват 
ѫродоват -ѫродѹѭ -ѫродѹш несв Безумен съм, безумствам, постъпвам безумно [глупаво]  шедъше вьслѣдъ н҄его додошꙙ мѣста.  ѹдарвъше въ двьр акꙑ ѫродѹѭште ꙿто. отвръꙁъ днъ отъ братѧ. ѹвѣдѣт хотꙙ то хотꙙтъ С 145.27 Лишен съм от смисъл, безумен съм. алеѯандръ рее. аꙁъ глагол҄ꙙ се не блꙙдѫ. аште л то тебе послѹшаѭ. то не тъьѭ блꙙдь смъ нъ  ѫродъ. ѫродѹѭтъ бо словеса твоꙗ С 156.2 Изч С Гр ἐπὶ ἀποκρίσει Вж. при ѫродт сѧ Нвб