Старобългарски речник
ѫꙁа 
ѫꙁа -ꙑ ж 1. Окови, вериги прѣштааше бо дѹхов нестѹѹмѹ ꙇꙁт отъ лка. отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше . ꙇ вѧꙁаахѫ  ѫж желѣꙁнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫште. ꙇ растръѕавъ ѫꙁꙑ. гонмъ бꙑвааше бѣсомъ сквоꙁѣ пѹстꙑнѭ М Лк 8.29 З А СК сѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧꙁа сотона се осмое на десѧте лѣто. не достоѣаше л раꙁдрѣшт еѩ отъ ѫꙁꙑ вь день соботънꙑ М Лк 13.16 З А СК пр(с) [...]нѧꙃ (съ) [...] на гѣ  на ха [...] с нꙑ сне р[...] г(н)ѣмъ ѫꙁꙑ хъ.  отъвръꙃѣмъ отъ нас(ъ) го хъ Е 21а 5 Срв. СП2.3  въꙁъвашѩ къ гю егда вьстѫжшѩ.  отъ бѣдъ їхъ спе ѩ.  ꙁведе ѩ іс тьмꙑ і сѣні съмрътьнꙑ.  ѫꙁꙑ іхъ прѣтръже СП 106.14 въера съвѧꙁанъ бꙑвааше. дьнесь нераꙁдрѣшенꙑм ѫꙁамі. съвѧꙁаетъ гѹбітелѧ К 13а 28 Срв. С449.28  пршъдъшемъ мъ. вдѣшꙙ вьс ꙗко ѫꙁꙑ носꙙтъ С 125.23 алеѯанꙿдръ же ... рее нарѫгаѧ сꙙ. а сѧ ѫꙁꙑ ьсо рад сѫтъ на тебѣ С 130.11 Образно. ꙇ абье раꙁврѣсте сѧ слѹха его. ꙇ раꙁдрѣш сѧ ѫꙁа ѩꙁка его. ꙇ глаше сто М Мк 7.35 З А СК Б съвѧꙁашѧ велкааго с[.]псса. слъньца ха. нъ раꙁдрѣшъ вѣънꙑѩ ѫꙁꙑ. ꙇноплеменнкꙑ. ꙇ ꙁаконопрѣстѫпьнікꙑ. погѹбі К 12b 28—29 Срв. С448.24 то ѹбо въсталъ ѫꙁꙑ съмрьтьнꙑѧ растрьгнѫвъ. н же вьскрѣслъ. пленцꙙ нашхъ грѣховъ раꙁдрѣшвъ С 493.23—24 2. Прен. Ад, пъкъл  аште тъ въ стнѫ сѣмо прт ꙁволлъ стъ. мꙑ оⷮ ѫꙁъ свободмъ сꙙ. аште въ стнѫ оного съ нам вдмꙿ. мꙑ отъ ѫꙁъ ꙁбавьꙗемъ сꙙ С 468.8, 10 въстанѣте дѣте отъсѫдѹ. отъ работꙑ въ своботѫ. отъ тьмнцꙙ въ вꙑшн҄ ерѹсалмъ. отъ ѫꙁꙑ къ богѹ. отъ болѣꙁн на раскѫѭ пштѫ. отъ ꙁемьѧ на небо С 470.16 3. Прен. Нещастие, беда, злочестие владꙑко же сцѣлт стьствьнъіѧ съблаꙁнꙑ. же раꙁдрѣшт страшънꙑѧ ѫꙁꙑ ... же неплодовтѫ ꙁемьѭ. рѫковꙙтьм аб ꙗвт матерь. дѣло твоѧ слꙑ стъ. обꙑамъ съвръшамо С 249.22 4. Прен. Жила, сухожилие съкрѹш дръжавѫ лѫкомъ го. гда кръсть ꙗко лѫкъ бжꙗма рѫкама. ѫꙁам ꙗко тꙙтвоѭ налꙙе С 462.25 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр δεσμός σειρά ᾳ῞δης χειμών оꙁа Нвб Срв уза, узи мн остар диал ВА РРОДД ЕА ДА въза диал ДА възел м ОА ДА