Старобългарски речник
ѫжьнкъ 
ѫжьнкъ -а м Пленник, затворник братре. молѭ вꙑ аꙁъ ѫжънкъ о гі. достоно ходт ꙁъванью. вь немьже ꙁъван бꙑсте СЕ 105b 11 грꙙдетъ бо стꙑ ловѣколюбьцъ. ꙁвестъ вѣьнъхъ ѫжꙿнкъ мѫжьствомъ.  областѭ велкоѭ. жвѫштхъ въ гробѣхъ. ѧже ѹмѫ обдьлвꙑ  непобѣдмꙑ мѫтел҄ь С 460.6 тѣмже не мѹдте. не ждѣте нъ подвгнѣте сꙙ.  ѫжнкꙑ ꙁведѣте ѧже доселѣ пожрѣсте С 467.9 Изч СЕ С Гр ὁ δέσμιος ѫжънкъ ѫжнкъ Нвб Срв въжник диал ЕтМл узник остар ОА РРОДД