Старобългарски речник
ѫжьство 
ѫжьство -а ср Родство, близост вѣрѹ акꙑ ѫжцѣ. аште нѣс  словесꙑ отъвръглъ ѫжьства С 336.2 Образно. гь мо  бъ мо. нкакоже бо вдѣхъ раба. нкакоже сьмѣрен (!) бѣаше вдѣт. обраꙁъ  ѫжьство просвѣштааше сꙙ.  божьство просꙗше сꙙ С 511.25—26 Изч С Гр τὸ συγγενές συγγένεια Нвб Ø