Старобългарски речник
ѫжка
ѫжка
-ꙑ
м
1. Сродник, родственик, роднина, близък
гла еднъ отъ рабъ архереовъ ѫжка сꙑ. емѹже ѹрѣꙁа петръ ѹхо. не аꙁъ л тѧ вдѣхъ въ врътѣ съ н҄мь
З
Йо 18.26
А
СК
гї памѧⷮ стго семеѡна. по плът ѫжкꙑ г(нѣ архепскп)а ерсл(м) [...]а. стго корнлѣ сътнїка
Е
29б 17
прстѫп ꙇ слꙑш. ьто тебѣ гь пркомь глетъ. блаженъ ꙇже мѣ сѣмѧ въ сонѣ. ꙇ ѫжкꙑ своѩ въ емⷧѣ
СЕ
83а 16
стан ѹбо о ѧдо. раꙁѹмѣ же крѣпъко. отъ настоѩщааго дꙿне. пропнат т сѧ ѹмрътвт вꙿсемѹ мрѹ. ꙇ вꙿсь мръ тебѣ. отьметаеш бо сѧ родтель. братрѩ женꙑ дѣте. ѫжкꙑ. вꙿсего рожденѣ. дрѹгъ връстъ
СЕ
89b 26
ѡ ꙁбавт сѧ емѹ отъ вꙿсеѩ мрънꙑѩ пакост. плътьнꙑхъ ѫжкъ гю по
СЕ
98b 6
нъ мноꙁѣхъ старѣ бѫдеш. нъ шедъ ѹстро сꙙ съ ѫжкам свом. пршъдъ мѫен прїмеш въ команѣхъ
С
16.5
васлскъ ... мол҄ꙗꙿше стрѣгѫштꙙѧ вонꙑ. глагол҄ꙙ мъ. дадте м вол҄ѫ мало дьнї. да шедъ ѹстроѭ ѫжкꙑ своѧ. въ вьс хѹмꙗньсцѣ
С
16.14
не вѣрѹш л пророкѹ. вѣрѹ акꙑ ѫжцѣ. аште нѣс словесꙑ отъвръглъ ѫжьства
С
336.1
о мрътвѣ ѡ плате мол҄ѫ. на дрѣвѣ всꙙшт. нѣстъ бо семѹ отьца на ꙁем. н дрѹга кого нꙑнꙗ. н ѹенка. н ѫжкꙑ н погребтелꙗ. нъ самъ дномѹ дноꙙдъ. вь вьсемь мрѣ богъ. нъ нктоже
С
455.24
Образно.
(ка) стрстъ стомꙋ кюпрѹ епскпѹ. семеѡнꙋ ѫжцѣ гнѹ. свѧщене стмѹ мнѣ
Е
35б 11
потомꙿ же прдѫ къ стньнѹѹмѹ ѫжцѣ. гѹ момѹ їс хсѹ
С
16.16
скврьньне неподобьне. сꙑне дꙗвал҄ь. подрѹже огню. ѫжко тьмѣ. поꙿто мѫш тако сѹровѣ. раба божꙗ артемона
С
233.9
гь мо бъ мо. ѫжка моꙗ творьць мо. ꙁбавтел҄ь мо. цѣсарь мо. та бо наѹ ѳома. се нꙑ остав акꙑ ꙙдомъ свомꙿ обьда
С
509.11
2. Сродница, родственица, роднина, близка
ꙇ се елсаветь ѫжка твоѣ. ꙇ та ꙁаѧтъ сна въ старость своѭ. ꙇ сь мѣсѧць шестꙑ естъ е. нарцаемѣ неплодъв
М
Лк 1.36
З,
А, СК. Срв. С245.11
3. Потомство, поколение, род
рѣшѩ въ сръдьці своемь ѫжікꙑ іхъ въкѹпѣ. прідѣте і да і оставімь вьсѩ праꙁдьнікꙑ бжѩ отъ ꙁемлѩ
СП
73.8
Изч
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
С
Гр
ὁ συγγενής
ἡ συγγενής
συγγενίς
συγγένεια
ѫжіка
Нвб
Ø