Старобългарски речник
ѫдоль 
ѫдоль - ж Дол, долина бъ въꙁгла вь стмъ своемъ.  вьꙁдрадѹѭ сѩ  раꙁдѣлѭ сікмѫ. ї ѫдоль селомъ раꙁмѣрѭ СП 59.8 Срв. СП107.8 ѫдоль плаевьнаꙗ κοιλὰς τοῦ κλαυϑμῶνος Долина на плача, на скръбта блаженъ мѫжъ емѹжестъ ꙁастѫпленіемѹ отъ тебе. въхожденіѣ въ сръдьце свое ꙁавѣшта. въ ѫдоль плаевьнѫѭ въ мѣсто еже положі. їбо блственіѣ дастъ ꙁаконодаѩі СП 83.7 Изч СП Гр κοιλάς Нвб юдол остар диал ОА ВА ЕтМл Срв Юндола МИ юндолски прил ОА юдолен остар ВА удолний ’полегат, стръмен’ диал НГер удолница ж диал удолнище ср диал ДА