Старобългарски речник
ѫдоль
ѫдоль
-
ж
Дол, долина
бъ въꙁгла вь стмъ своемъ. вьꙁдрадѹѭ сѩ раꙁдѣлѭ сікмѫ. ї ѫдоль селомъ раꙁмѣрѭ
СП
59.8
Срв.
СП107.8
ѫдоль плаевьнаꙗ
κοιλὰς τοῦ κλαυϑμῶνος
Долина на плача, на скръбта
блаженъ мѫжъ емѹжестъ ꙁастѫпленіемѹ отъ тебе. въхожденіѣ въ сръдьце свое ꙁавѣшта. въ ѫдоль плаевьнѫѭ въ мѣсто еже положі. їбо блственіѣ дастъ ꙁаконодаѩі
СП
83.7
Изч
СП
Гр
κοιλάς
Нвб
юдол
остар
диал
ОА
ВА
ЕтМл
Срв
Юндола
МИ
юндолски
прил
ОА
юдолен
остар
ВА
удолний ’полегат, стръмен’
диал
НГер
удолница
ж
диал
удолнище
ср
диал
ДА