Старобългарски речник
ѫгъльнъ 
ѫгъльнъ -ꙑ прил камꙑ ѫгъльнъ [ѫгъльнꙑ] λίϑος ἀκρογωνιαῖος Крайъгълен камък; камък, служещ за основа и укрепване на ъгъла [образно] по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж ... ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ К 13b 32 Срв. С451.6—7 събърашꙙ съборъ да не вѣрѫ съꙁждѫтъ. нъ да ѫгълънꙑ камень сънорꙙтъ С 385.14 въ стнѫ люд поѹшꙙ сꙙ тъштетънꙑмъ.  беꙁѹмънꙑмъ. потъкнѫшꙙ сꙙ въ ѫгъльнъ о камень хса.  сам съкрѹшшꙙ сꙙ С 448.17 Изч К С ѫгъленъ ѫгълънъ Нвб ъгълен, ъглен диал ВА ЕтМл ЕА Срв [край]ъгълен