Старобългарски речник
ѫгъльнъ
ѫгъльнъ
-ꙑ
прил
камꙑ ѫгъльнъ [ѫгъльнꙑ]
λίϑος ἀκρογωνιαῖος
Крайъгълен камък; камък, служещ за основа и укрепване на ъгъла [образно]
по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж ... ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ
К
13b 32
Срв.
С451.6—7
събърашꙙ съборъ да не вѣрѫ съꙁждѫтъ. нъ да ѫгълънꙑ камень сънорꙙтъ
С
385.14
въ стнѫ люд поѹшꙙ сꙙ тъштетънꙑмъ. беꙁѹмънꙑмъ. потъкнѫшꙙ сꙙ въ ѫгъльнъ о камень хса. сам съкрѹшшꙙ сꙙ
С
448.17
Изч
К
С
ѫгъленъ
ѫгълънъ
Нвб
ъгълен, ъглен
диал
ВА
ЕтМл
ЕА
Срв
[край]ъгълен