Старобългарски речник
ѫгълъ 
ѫгълъ -а м Ъгъл, кът ѡтд сотоно. отъ схъ двьре. ꙇ отъ схъ етꙑръ ѫголъ. сьде тебѣ. нѣстъ мѣста. н прѧстѣ СЕ 37а 23—24 їакѡвъ ... обрѣте гробъ ветъхъ подобольнъ пештерѣ. вь н҄емꙿже многꙑ мрьтвꙑхꙿъ лежаахѫ кост ...  вьлѣꙁъ вь н҄е. събравъ кост полож вь дꙿномь ѫгьлѣ С 527.28 глава ѫгълѹ κεφαλὴ γωνίας Крайъгълен камък гла мъ с. нѣсте л ьл нколже въ кънгахъ. камень егоже не врѣдѹ сътворшѧ ꙁждѫште. съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълѫ М Мт 21.42 ЗI, А, СК. Срв.Мк 12.10 М, З;Лк 20.17 М, З;СП 117.22 Изч М З А СК СП СЕ С Гр γωνία ѫголъ ѫгьль Нвб ъгъл ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА