Старобългарски речник
ѫгль
ѫгль
-
м
Въглен, жар, жарава
еппъ ... вьлѣꙁе вь пешть горѫштѫѭ ... въсꙑпавъ въ лоно сво отъ ѫгл. ꙁлѣꙁе слоѭ стааго дха. беꙁ врѣда цѣлъ
С
541.3
Образно.
ї въꙁіде дꙑмъ гнѣвомъ его. огнь отъ него въспланетъ сѩ. ѫглье въꙁгорѣшѩ сѩ отъ него
СП
17.9
ѡтъ блісцѣньѣ его прѣдъ німъ облацѣ проідѫ. градъ і ѫглье огньні
С
17.13
ьто дастъ сѩ тебѣ л ьто пріложтъ сѩ тебѣ. къ ѩꙁкѹ льстівѹ. стрѣлъї сльнааго їꙁоштренъї. съ горѫштім ѫгльм пѹстꙑннꙑїм
СП
119.4
Изч
СП
С
Гр
ἄνϑραξ
Нвб
Срв
йъглен
остар
диал
Дюв
НГер
въглен
ОА
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
въгъл, въгал, въгел, углев
диал
ДА