Старобългарски речник
теръ 
теръ местоим I. Който и да е човек от едно множество: някой, някой си тъгда отъвѣщашѧ етер отъ кънжънкъ. ꙇ фарсѣ глѭще. ѹтелю хощемъ отъ тебе ꙁнамене вдѣт М Мт 12.38 З ꙇ се етеръ прстѫпь рее емѹ. ѹтелю благꙑ. то благо сътворѭ. да мамъ жвотъ вѣънꙑ М Мт 19.16А бѣахѫ же етері отъ кънжьнкъ тѹ. сѣдѧште. ꙇ помꙑшл҄ѣѭште въ сръдьцхъ своꙇхъ. ьто сь. тако глетъ власвмѭ. къто можетъ отъпѹштат грѣхꙑ. тъкъмо еднъ бъ З Мк 2.6А, Б браⷮ҇. блюдѣте еда[...] (б)ѫдетъ въ етерѣ васъ[...] лѫкаво невѣръствѣ отъс(тѫ)пт отъ ба жва Е 8а 10 нѫ ѹтѣшате себе на въсѣкъ[...] дондеже дъⷩ нарцаетъ сѧ[...] да не ожесттъ сѧ етеръ отъ[...] лъстѫ грѣховноѫ Е 8а 15 се глѫ аꙁъ нꙑнѣ. да не оклеветаѭтъ етері ха глѫште по ъто не обраті. ꙇюдꙑ отъ тоѧ ꙁълобꙑ К 5а 31 II. Като прил. 1. Който и да е от едно множество, без да бъде определен: някой ъто сѧ вамъ мьнтъ. аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ. р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI А сътънкѹ же етерѹ рабъ болѧ ꙁълѣ ѹмрааше. ꙇже бѣ емѹ ъстенъ М Лк 7.2 З А бѣ же етеръ цсръ мѫжъ. егоже снъ болѣаше въ каперьнаѹмѣ М Йо 4.46 З А ꙇ се жена етера сѫшт. въ тоені кръве. лѣт б҃ ꙇ҃. ꙇ много пострадавъш. отъ многъ враевъ ... слꙑшавъш о ꙇсѣ. пршьдъш въ народѣ. съ ꙁад. пркоснѫ сѧ рꙁѣ его З Мк 5.25 А У въходѧштю емѹ въ етерѫ вꙿсь. сърѣте і ꙇ҃. прокаженъ мѫжь З Лк 17.12 А СК въшедꙑ въ домъ. етера кънѧꙁѣ. фарсѣска. хе бже нашъ. въꙁдавꙑ слово. стрѣгѫщмъ тѧ ... тѧ молмъ гі ... раба твоего сего ... цѣл СЕ 31а 19 варатъ вьсꙙ гаврлъ арꙿхстратгъ. ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ.  глаголъ етеръ крѣпокъ.  арханг҄ельскъ С 464.13 2. Някакъв, неопределено какъв ꙇродъ же вдѣвъ са радъ бꙑстъ ѕѣло. бѣ бо желѣѩ отъ мъногъ врѣменъ вдѣт. ꙁане слꙑшааше мънога о немь. ꙇ надѣаше сѧ ꙁнамене етеро вдѣт отъ него бꙑваемо М Лк 23.8 З ꙇ женꙑ етерꙑ отъ насъ ѹжасше нꙑ. бꙑвъшѧѩ рано ѹ гроба. ꙇ не обрѣтъшѧ тѣлесе его З Лк 24.22 А О ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь ... ѹбо сѧ бѣж. отътьц ѡтд. вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ. ꙇ скврънънꙑ ... ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ ... л дꙑмомь етеромь. вдмъ. л ѣко огнь вьꙁгараѩ сѧ СЕ 54а 4 поꙁнахъ отъ псаньѣ внѫ. відѣхъ осѫжденье етеро. цѣсарствіе проповѣдаѭште. відѣхъ ѹкоріꙁнънꙑмь вѣньцемь. благодѣть свьтѧштѭ сѧ К 11а 34 егоже і пріѩтъ. ѣко семьонъ етерь. ветъхꙑ дьнемъ бъ ѣко въ рѫцѣ своі. въ своѣ ѣдра К 14а 34 Срв. С452.17 гласъ ногѹ етера слꙑшѫ. къ намъ грꙙдѫшта С 468.7 ѹн҄ен бо вьнѣшꙿн҄хъ ѹдовъ. обраꙁъ стъ етеръ дѹшевьнаꙿго ѹстроньꙗ С 497.29 тако  тꙑ въꙁлѣꙁъ въ водѫ.  обраꙁъмь етеромь въ водѣ погребенъ. ꙗкоже  онъ въ камене. въстааш пакꙑ въ обꙿновлен жꙁн ход(ѧ) Х I Вб 10 беꙁ годнꙑ терꙑ ἀωρίας τινός Без определено време, по всяко време, в което и да е време ꙁаклнаѭ тѧ бгомь вꙿседръжтелемь ... ѹбо сѧ. бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... л на ѹтрънѭѭ. л на полѹдꙿне. л полѹнощ. л беꙁ годнꙑ етерꙑ. л ꙁа ѹтра СЕ 54а 26 но теро [ко] ἕτερόν τι, ἄλλο τι Нещо друго, какво да е, нещо си ⷩ҇ бꙑва҇. аще клюⷮ҇ сѧ. скврънънѹ. л нестѹ. въпаст вь вно. л въ масло. л въ но етеро кое СЕ 19а 24—19b 1 аще бо въ стнѫ по немь ꙁволлъ ес ꙇт. ꙇ не лъжеѭ нарееш сѧ ѹенкъ его. любш бꙑт. ѹготовт сѧ отъселѣ. не на поко. н на пщѭ. н на но етеро ꙁемънꙑхъ красотъ. славънꙑхъ. нъ на подвгъ дховънъ-ꙶ СЕ 90а 17 нъ теръ ἄλλος τις Друг някой, който и да е друг ꙇ ммо шедъш ѣко годнѣ едно. ꙇнъ етеръ крѣплѣаше сѧ глѧ. въ істнѫ  сь бѣ съ нмь. ꙇбо галлеаннъ естъ М Лк 22. 59 З естъ бо дръꙁъ.  бесрама. н дѣвъства срамⷧѣѩ сѧ. н цѣломѫдрѣ ьтꙑ. н благовѣрѣ боѩ сѧ. н ꙇнѣм етерꙑ добродѣань СЕ 88а 16 въꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш нъ н нѣмъ етеромъ сѫштемъ кнꙙꙁ С 465.16 М З А СК Б О У Е СЕ К С Х Гр τὶς εἷς ὁ δεῖνα етеръ едеръ Нвб Ø