Старобългарски речник
стьство 
стьство ср 1. Естество, същност, същина нъ ꙁволвъꙶ твомь мⷧдемь. не прѣꙁьрѣт гꙑблѭщааго. н блѫдѧщааго оставвъ. пробьщлъ ес плът. ꙇ кръве естъстꙿва твоего СЕ 78b 8 прм влко. ѣко щедръ. ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще. егоже скꙑ погꙑбъша. ꙁемьнѣ естъствѣ. странꙿно сѧ прета. ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ СЕ 84а 11 рѣкꙑ же прісно текѫштꙙ сташꙙ помръꙁъшꙙ. мꙙкъко же стъство водьно. камен подражво прѣтвор сꙙ С 90.10 аште въ дꙿно сьбереш ҃м.  тако прѣбꙑваѭтъ по естъствѹ огн҄ьнѹѹмѹ С 95.2—3 то ко стъство небесънꙑхъ брака желѣ. вьса небесънаа дѹхове сѫтъ бес пльт С 237.6 сего дѣл҄ьма бо сьнде сꙑнъ бж. да състротъ наше стьство съ богомь С 423.9 2. Естество, жива и нежива природа ѡ дѫбе блаженꙑ. гоже цѣсаре ътѫтъ. властеле  вельмѫжꙙ любꙙтъ. мѫж же  женꙑ  въсе стъство.  тварь ловѣьска. стражь матъ С 354.7 Живи същества. прѣдаш рьц м вьса съдръжꙙштааго. бѣсꙑ владѫштааго. морев ꙁапрѣштаѭштааго. стьствѹ вьсемѹ владꙑкѫ С 412.7 3. Материя, вещество, субстанция ꙇ не прѣстаѭщѧѩ водꙑ рѣьнꙑѩ. скрнѭ вдѣвъше ба носѧщѭ. сѣмо  овамо текошѧ. абе же родъ сво отъвръгѫ.  непрѣходма естъства. прѣходма авшѧ сѧ СЕ 1b 6—7 беꙁдѹшьно стьство. дѹшьнаа жвотънаа ꙁнесе С 495.25—26 4. Свойство, качество  тако стрьмь ѹмрьтввъ сꙙ самохотьѭ. ꙗко бесловесънѫ нѣкакѫ  несамовол҄ьнѫ дѹшѫ мꙑ.  стьствънааго стъства ꙁмѣн҄енѫ мꙑ бъхма С 273.14—15 СЕ С ТФ Гр φύσις ἰδιότης οὐσία πρᾶγμα стъство естъство естьство естъстꙿво Нвб естество ОА НТ НГер ЕтМл БТР АР ЕА