Старобългарски речник
се 
се част 1. За посочване на предмети, лица: ето рее же мъ. дѣте на дѣло есе онꙑ н҄вꙑ протвѫ не копанꙑ остаѭтъ. да дѣте копате  потрѣбте С 37.22 се мꙑ.  на колес првꙙꙁан бꙑт готов.  вꙙꙁан бꙑт  жегом.  вьсѣкъ обраꙁъ мѫкꙑ прѧт С 88.23  ѹбоꙗвъ сꙙ съкрꙑхъ талантъ тво  се тво С 369.25 о н҄емже ꙁахарꙗ глаголааше. есе мѫжь вьстокъ мꙙ го. днѣмъ словомъ отъгонꙙ страст. дноѭ бесѣдоѭ прогонꙙ недѫгꙑ. же бꙑстъ мѫжъ пророкъ сльнъ дѣломъ  словомъ С 476.10 2. За подчертаване на факт, явление: ето ддъ рее дашꙙ вь ꙗдь моѭ ꙁльь.  вь жꙙждѫ моѭ напошꙙ мꙙ оцьта.  напонъ глаголааше. есе съконьа сꙙ С 478.20 кто въꙁглагол҄етъ слꙑ гнꙙ. ѹслꙑшанꙑ сътвортъ вьсꙙ хвалꙑ го. есе намъ прде вьꙁлюбьно  сьпасно праꙁденьство. вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха С 486.25 т не бѫд не вѣрьнъ нъ вѣренъ. вдѣт л костї штеш.  хошт вдѣт. есе того дѣлꙗ ребро мо се тако оставхъ. да тꙑ вьꙁскавъ  обштеш.  вѣрѫ меш  сьпасеш сꙙ С 504.11 Изч С Гр ἰδού ἴδε ὅδε καί есе Нвб есе, ес ’ето’ диал НТ ДА