Старобългарски речник
льма[же] 
льма[же] нареч съюз 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: щом като, след като, тъй като, понеже анѳупатъ рее. не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат. лꙿма повелѣн непобѣдмꙑхъ цръ. ѹмараетъ тꙙ С 100.11 правьднкъ же ... глагола. господ сѹ хрьсте не прост неістааго комса. лма дръꙁнѫ на мꙙ се сътворт м. нъ вждъ господ. ꙗко мене твого рад се прмьѭ С 231.24 нѣ нктоже дѣтштꙋ обадтел҄ь. лꙿма не матъ родꙙ сꙙ вьсѣавъшааго  С 240.19 провъ рее. льма же не хоштеш повнѫт сꙙ цѣсарѹ. вь рѣкѫ въвръженъ бѫдеш С 253.28 с глагол҄етъ ꙗкоже вѣдѣ. ꙗко же просш ѹ отьца дастъ т отьцъ. лма же молтвꙑ прос молтвѫ дастъ С 308.12 да лма побѣжден бꙑхомъ.  десно намъ дашꙙ отроц прꙙштен. грꙙдѣмъ вьꙁлюбьн.  мꙑ вьꙁдревьнѹмъ боговесельнѹѹмѹ лкѹ С 321.7 лма господнъ мо госпожде не вѣстъ нсоже ꙁ мене. же мꙋ въ домѹ. нъ вьсе стъ далъ въ рѫцѣ мо ... како могѫ аꙁъ сътворт непрꙗꙁнно се дѣло. т съгрѣшт прѣдъ богомъ С 366.3 хотѣхꙿ вашѫ сьпрꙙтат ꙁьлобь. нь лма же вꙑ не рате. нъ днае прѣбꙑвате въ сво ꙁьлоб. се аꙁъ самъ сꙙ прѣдаѭ С 413.23 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: откакто, откак дꙿнѣм бо на десꙙте ꙁвѣꙁдъ кланꙗхѫ сꙙ мѹ. лма їюда прѣдавꙑ хрстоса ѹдав сꙙ С 389.25 елма же ꙗв сꙙ правьдьно сльньце. стѣн҄ь прѣстааше ѹже. сльньцѹ въсходꙙштѹ съкрꙑтъ сꙙ стѣн҄ь С 417.26 3. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за място: където не вѣдѣ л рееш хс мѣста. лꙿма рее положсте С 304.13 4. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен: колкото не сце бо брата ѹбівъ канъ оскврьн ꙁемьѭ. н сце ѹтꙙжлъ ꙁемьѭ стлъпотворен споловъ ... н сце ѹтꙙжъла ѭ кръвь ꙁахарна. лꙿма ждове неьст се велко сътворшꙙ С 485.13 не льма л ἐπειδή Нали, щом като онъ же отъвѣштавъ рее. не льма л агг҄елъ га вьседръжтелꙗ смъ аꙁъ. то того рад вѣдѣ.  тогда бо господь мꙙ бѣ посълалъ к тебѣ. скѹст ѹсрьд тво С 122.22 льма бо ἐπειδάν, ἐπειδὴ γάρ, ἐπεὶ οὖν, ἐπειδὴ δέ Защото, след като, щом като дѣт хвалѫ прносꙙтъ. да вьсе ꙁаскоп. тъште слово покажетъ непрꙗꙁн. лма бо ремьствомъ нѣкꙑмъ.  ѹгожденмъ сеѧ жꙁн. любо  ꙁъло хотꙙштꙙ сътворт. хвалѫ прност славꙙштꙙѧ. поштꙙдтъ владꙑцѣ С 337.19 лма бо нꙑ власть да  ꙁьлꙑхъ  добрꙑхъ дѣлесъ. да волеѭ хоштетъ да бѫдемъ добр С 413.2 лма бо  онꙿ свомѹ ѹмѹ господнъ бѣ.  волеѭ не ра послѹшат. нъ на сьребролюбьстве ѹклон сꙙ С 413.6 лма бо ꙁъло вьмѣст сꙙ.  прѣдаан пр коньц бѣаше.  грѣхъ съвръш сꙙ. тъгда раꙁѹмѣ грѣхъ С 414.26 льма ... тѣмь ἐπειδὴ ... διὰ τοῦτο, διὰ τό + Inf.; διὰ + Accus. Понеже ... затова лма бо нꙑ власть да  ꙁьлꙑхъ  добрꙑхъ дѣлесъ. да волеѭ хоштетъ да бѫдемъ добр. тѣмь аште не хоштемъ не нѹдтъ С 413.4 льма[же] ѹбо ἐφ᾿ ὅσον γάρ, ἐπεὶ οὖν, οὐκοῦν ἐπείπερ След като, щом като, понеже льма ѹбо сътворсте дномѹ отъ братѧ сеѧ моѧ хꙋдꙑѧ. то мьнѣ сътворсте С 123.24 анѳупатъ рее. не велко ѹдо творш тъштꙙ сꙙ на сьмрьть. нъ лꙿма ѹбо тъштт сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш С 140.20 да лма же ѹбо отъвръгосте сꙙ свого цѣсара. прѣбѫдѣте ѹбо нецѣсарѹм. работьнꙑ ꙗръмъ вѣьнꙑ влаꙙште С 435.24— 25 ельма же ѹбо слово покаꙁа ꙗко хотштѹѹмѹ тѣлес добрѣ  по нѹ на вьсе дѣство съставлꙗт сѧ трѣбоване естъ ою  ѧꙁьіка  проьньїхъ ꙗже сѫтъ потрѣбьнѣша. бѣдьно же  необрѧштемо дшѫ моштьнѫ оесьі многьі ЗЛ Iб 7 льмаже ... тольмаже ὅσῳ ... τοσούτῳ Колкото ... толкова лма же ѹбо немоштьнѣ сѫпротвьнкъ. толма же  бес простꙑн҄ꙙ побѣжденꙑѧ С 371.28—29 С ЗЛ Гр ἐπειδή ἐπεί ἀνϑ᾿ ὧν ἐπειδήπερ διὰ τό + Infinitivus εἰ ὅσον лма елма Нвб Ø