Старобългарски речник
лкъ 
лкъ местоим съюз 1. Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто паулъ же  ѹлꙗн въꙁъпста кѹпꙿно велкомъ гласомъ глагол҄ѫшта крьстꙗна есвѣ ...  мѫкъ твохъ не бовѣ сꙙ. прмꙑшлꙗ ѹбо мѫкꙑ лкꙑ хоштеш. вѣрѹвѣ бо богѹ ꙗко побѣжденъ бѫдеш нама С 12.22 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество: колкото елко врѣмѧ съ собоѭ мѫтъ женха. не мѫтъ постт сѧ М Мк 2.19 З  елкѫ м подас слѫ ѹмꙿнѫѭ  тѣле(..)ѫѭ. трѹждѫ сѧ. тръплѭ до конꙿца Р VII 3.1 лка сла стъ κατὰ δύναμιν Според силите, според възможностите еже сътворілъ естъ. ꙇноѧдꙑ снъ бжі. тожде і тꙑ створі. еліка сіла ска естъ. да бѫдеші мірѹ ходатаі. ꙇ себѣ.  інѣмъ К 9а 36 Изч М З К С Р Гр ὅσος елікъ елкъ Нвб Срв ели съюз част диал