Старобългарски речник
лко[же] 
лко[же] нареч местоим неизм съюз I. Като нареч. За изразяване на подобие при сравнение: както аще кꙿто мъꙁдѫ вьꙁъметъ отъ кого. постт сѧ ꙁа нь. аще вѣдꙑ се сътворлъ естъ. да алъетъ ꙁа сѧ. елко  ꙁа оного. ꙇ еже естъ вьꙁѧлъ. да дастъ нщмъ СЕ 104а 4 II. Като местоим. неизм.съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: каквото, което молѣаше же сѧ емѹ мѫжъ. ꙇꙁ негоже ꙁдѫ бѣс. да б съ нмь бꙑлъ. ꙇсъ же отъпѹст  глѧ. въꙁврат сѧ въ домъ тво.  повѣда елко т сътвор бъ. ꙇ де по вьсемѹ градѹ. проповѣдаѩ елко сътвор емѹ съ М Лк 8.39 З А СК вꙑ дрѹѕ мо есте. аште творте елко аꙁъ ꙁаповѣдаѭ вамъ М Йо 15.14 З А СК прідѣте ѹслꙑшіте і повѣмъ вамъ. вьсі боѩщі сѩ ба. елко створі дші мое СП 65.16 лко бо можааше сътвор мьнѣ акꙑ  хотѣ. же ѹбо могѫ аꙁъ тебѣ то сътворѫ С 152.25 лко бо прѣдолѣваатъ ѹмѹ.  навꙑкнѫтъ нелѣпо мꙑслѭ. мьнога вѣсть трѣбѣ ста С 338.17 2. Въвежда подчинени определителни изречения: какъвто, който  събърашѧ сѧ апл къ сѹ. ꙇ вьꙁвѣстшѧ емѹ вьсѣ елко сътворшѧ  елко наѹшѧ М Мк 6.30 З А ꙇ вьспомѣнетъ вамъ вьсѣ елкоже рѣхъ вамъ М Йо 14.26 З А вьсі ѩꙁіці елко сътворі прідѫтъ. ї поклонѩтъ (с)сѩ прѣдъ тобоѭ гі. ї прославѩтъ їмѩ твое СП 85.9 бъ же нашь на нбсе ї на ꙁемлі вьсѣ елко вьсхотѣ сътвор СП 113.11 Срв. СП134.6 ꙇ но много. еліко стꙑѩ кнігꙑ глѫтъ. гроꙁѫ і страхъ творѧште владꙑкамъ К 3а 6 дьнесь спсенье вьсемѹ мрѹ. елко вдмъ. ꙇ елко невдімъ К 12b 36 Срв. С448.30  о мѫкахъ твохъ небрѣжевѣ. да ѹбо прмꙑшлꙗ о наю лко хоштеш мѫкъ С 181.18 кнꙙꙁъ ... прꙁъвавъ вьсꙙ ародѣѧ ꙁвѣрнꙑѧ. повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ  ꙁълъ. аспдꙑ  ехдꙿнꙑ.  к҄ерастꙑ.  въметавъше ꙁатворт съ свꙙтꙑма С 183.20 молѭ въ нѣю браⷮ҇ѣ моѣ. елко же васъ естъ боѩщь сѧ ба.  творѧщъ вꙿсегда емѹ ѹгоднаа. помолте сѧ емѹ ꙁа мѧ окаанааго. да прдетъ на мѧ стаѣ его благодѣⷮ҇. вашм мⷧ҇вам Р II 1.24 3. Въвежда подчинени подложни изречения: който ꙇ елко пркоснѫшѧ сѧ емь спсн бꙑшѧ М Мт 14.36 З нтоже бо покръвено естъ еже не отъкрꙑетъ сѧ.  тано еже не раꙁѹмѣатъ сѧ. ꙁане елко въ тъмѣ рѣсте вь свѣтѣ ѹслꙑштъ сѧ. ꙇ еже къ ѹхѹ гласте въ талщхъ. проповѣстъ сѧ на кровѣхъ М Лк 12.3 З А Б елко васꙿ лн ѹенц сте же ѹбогꙑѧ трепеꙁꙑ въдовꙙ не похѹл. ѹ насъ втате С 395.25 въ глѫбнѣ нераꙁѹмьꙗ плаваахѫ. роꙁвѣ лко хъ могѫтъ хрстоса носꙙштааго корабьꙗ дрьжат сꙙ гонеꙁнѫть С 401.6 можете  нꙑнꙗ лкоже васъ хоштетъ. не по ноꙁѣ тъьѭ  по рѫцѣ. нъ  по главѫ ѧт стѫѭ онѫ С 446.20 III. Като нареч.съюз. 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен: колкото глѭ вамъ аште  не дастъ емѹ въставъ ꙁане естъ дрѹгъ емѹ. нъ ꙁа беꙁоъство его въставъ дастъ емѹ елко трѣбѹѹтъ М Лк 11.8 З А СК прѩтъ же хлѣбъ с.  хвалѫ въꙁдавъ. подастъ ѹенкомъ. а ѹенц въꙁлежѧштꙇмъ. такожде  отъ рꙑбѹ. елко хотѣахѫ М Йо 6.11 З А тꙑ ловѣкꙑ плѣньнкꙑ бꙑвъшꙙ помлова. тꙑ дьꙗвола попьра лко хотѣ. тꙑ грѣха въ пльт отꙿсѫд С 505.24 2. Въвежда подчинени условни изречения: ако, в случай че ꙇ елко не премлѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ града того. ꙇ прахъ отъ ногъ вашхъ отътрѧсѣте. вь съвѣдѣне на нѧ М Лк 9.5 З С отсянка на отстъпителност: ако и, макар че. а тѧжъшѧѩ мѣт маш длъгꙑ. отъ оца на страшънѣмь. ꙇ необнънѣмь сѫдщ хвѣ. елко  больш благодѣт наслаждаеш сѧ нꙑнѣ благꙑхъ СЕ 91а 21 мало лко μικρὸν ὅσον ὅσον За твърде кратко време (е)ще бо мало елко грѧдетъ прдетъ  не (ꙁ)амѹдїтъ Е 9б 6 толко ... лко τοσούτῳ ... ὅσῳ, τοσοῦτον ... ὅσον Толкова ... колкото толко люе бꙑвъ англъ. елко раꙁлнѣе хъ наслѣдова мѧ Е 6б 1—2 то можеш толко дат. лко тъштш сꙙ отꙙт С 87.17 нъ толко ѹн҄е лко вол҄ьн грѣс неповол҄ьнꙑмъ С 127.3—4 лко бо ... толцѣмь  ὅσῳ γάρ ... τοσοῦτον Колкото ... толкова и лко бо велко въꙁдръжань  жт прѣжде обав. толцѣмь велꙿм  отъпаде С 520.30—521.1 лко[же] аще a) ὅσα ἐάν, ὅσα δἄν Въвежда подчинени модални подложни, определителни и допълнителни изречения: каквото и да, което и да амнь глѭ вамъ. елко аще съвѧжете на ꙁем. бѫдетъ съвѧꙁано на небесехъ. ꙇ елко аште раꙁдрѣшш на ꙁем. бѫдетъ раꙁдрѣшено на нбсхъ М Мт 18.18 ЗI А СК амнь глѭ вамъ ѣко вьсѣ отъпѹстѧтъ сѧ снмъ лвѣъскомъ. съгрѣшенѣ  власфмѩ. елко аще власфмсаѭтъ М Мк 3.28 З ждеже аште да с. то прдѫ т вь сьнѣ  слꙑшѫ же о тебѣ.  лко же м аште въложтъ богъ. повѣдѣ т С 299.19 b) ὅσος ἐάν, ὃς ἄν, ὅσα ἄν, ὅσος ἄν Въвежда подчинени модални обстоятелствени изречения за количество и условие: колкото, колкото и да, ако и ꙇдѣте ѹбо на сходшта пѫт. ꙇ елко аште обрѧштете прꙁовѣте на бракъ М Мт 22.9 ЗI, А. Срв. СЕ106b 7 ꙇ елко аште не прмѫтъ васъ. н послѹшаѭтъ васъ. ꙇсходѧште отътѫдѫ отътрѧсѣте прахъ же естъ подъ ногама вашм въ съвѣдѣтельство мъ М Мк 6.11 З їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст.  пьрꙙ  оглаголаша словеса.  хѹлꙑ  ѹкоренꙗ.  лко аште ꙁвѣштамъ.  л аште лко оставмъ. се вьсе некрьстьнъ корабь ꙁавсть ностъ С 400.22—23 лкоже ... пае ὅσον ... μᾶλλον Колкото ... толкова повече ꙇ ꙁапрѣт мъ да нкомѹже не повѣдѧтъ. елкоже ꙇмъ тъ ꙁаповѣдааше. он пае ꙁлха проповѣдаахѫ М Мк 7.36 З А СК Б лкоже ... толко ὅσῳ ... τοσοῦτον Колкото ... толкова аще кꙿто гнѣваетꙿ сѧ на братра своего. елкоже денъ гнѣвъ дръжтъ. толко да посттъ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 13—14 лко сла можетъ κατὰ δύναμιν Според силите, според възможностите пае же вь схъ мѣсто. да сътѧжмъ подобаѭщаа стꙑмъ. братролюбе. беꙁмⷧъве. съмотрене. говѣне. ꙇ поѹене. бжемъ словесемъ. да сто съблюдеш срце. отъ сквръненъ помꙑшлене. дѣѣнѣ. елко сла можетъ. пощене тръпѣне. до съмрът СЕ 92а 5—6 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р МЛ Гр ὅσος ὅσον ὅσα ὅσῳ ἅ ὅτε елко еліко Нвб Срв ели съюз част диал