Старобългарски речник
лен҄ь
лен҄ь
прил
притеж
Еленов, който принадлежи на елен
съвръшаѩ ноѕѣ моі ѣко елені. на вꙑсокꙑхъ поставлѣѩ мѩ
СП
17.34
ѹжасенъ же бꙑвъ епскѹпъ. о ловѣьстѣ гласѣ елен҄. не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа
С
224.12
Изч
С
Гр
[τοῦ] ἐλάφου
τῆς ἐλάφου
елен҄ь
Нвб
Срв
еленов, еленски
ОА
ЕтМл
БТР
АР
Елени дол
МИ
ЙЗах,Кюст.кр