Старобългарски речник
дьнорожденъ 
дьнорожденъ -ꙑ прил В християнството — определение за Бог Син — единороден, единствен же бо сътвор днорожденꙑ сꙑнъ бож. се  тꙑ сътворш протвѫ слѣ сво. мрѹ сходата бꙑваѧ.  себѣ  намъ С 423.13—14 Изч С Гр μονογενής днорожденъ Нвб единороден, еднороден ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА