Старобългарски речник
дьнодѹшьнъ 
дьнодѹшьнъ -ꙑ прил Единодушен, сговорен побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ. съвꙙꙁавъ рѫцѣ сво  колѣнѣ сво дръжꙙ глаголааше. ѹвꙑ мьнѣ ѹвꙑ мьнѣ. побѣжденъ бꙑхъ мѫж см свꙙтꙑм.  бꙑхъ вьсѣмъ въ рѫгъ. не мꙑ днодѹшенъ слѹгъ. аште бо бꙑхъ мѣлъ. то не бꙑхъ побѣжденъ бꙑлъ С 78.29—30 Изч С Гр ὁμόψυχος днодѹшенъ Нвб единодушен ОА ЕтМл БТР АР ДА еднодушен НГер