Старобългарски речник
дьнодѹшьнъ
дьнодѹшьнъ
-ꙑ
прил
Единодушен, сговорен
побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ. съвꙙꙁавъ рѫцѣ сво колѣнѣ сво дръжꙙ глаголааше. ѹвꙑ мьнѣ ѹвꙑ мьнѣ. побѣжденъ бꙑхъ мѫж см свꙙтꙑм. бꙑхъ вьсѣмъ въ рѫгъ. не мꙑ днодѹшенъ слѹгъ. аште бо бꙑхъ мѣлъ. то не бꙑхъ побѣжденъ бꙑлъ
С
78.29—30
Изч
С
Гр
ὁμόψυχος
днодѹшенъ
Нвб
единодушен
ОА
ЕтМл
БТР
АР
ДА
еднодушен
НГер