Старобългарски речник
дностьствьнъ 
дностьствьнъ -ꙑ прил В християнството — единосъщен; с обща неделима същност [определение за Света Троица] ѡ дшевьнѣ ꙇ тѣлесънѣ. прсно покланѣт сѧ. ꙇ пѣт стꙑѩ троцѧ. едноестествьнꙑѩ. гю СЕ 61а 6 сего рад ѹбо праꙁдьнѹмь. не квасомъ ꙁьлобꙑ  лѫкавьствꙗ. нъ опрѣснъкꙑ стотꙑ  їстнꙑ. вѣрѹѭште въ оца  сна  стааго дха. въ троцѫ дностьствьнѫ  несътворенѫ С 486.8—9 Изч СЕ С Гр ὁμοούσιος едноестествьнъ дностьствьнъ Нвб Срв едно