Старобългарски речник
дноѧдъ 
дноѧдъ -ꙑ прил Който е единствена рожба на родителите, единороден ꙇ се мѫжь ꙇꙁ народа въꙁъп глѧ. ѹтел҄ю мол҄ѭ т сѧ. прꙁьр на снъ моі. ѣко едноѧдъ м естъ. ꙇ се дхъ емл҄етъ і. ꙇ вьнеꙁапѫ въпетъ. ꙇ прѫжаатъ сѧ съ пѣнам. ꙇ едъва оходтъ отъ н҄его съкрѹшаѩ і З Лк 9.38 ѣко же прібліжшѧ сѧ кь вратом града.  се ꙁношаахѫ ѹмерша. сна едіноѧда. мтрі сво[.].  та бѣ въдова.  народъ оⷮ града. бѣ мьногь сь неѭ А Лк 7.12 нѣкого бо старѣшнꙑ нареенааго того града. мѫштѹ снъ едноꙙдъ. того ѹмъръша вьнѣ града погребошꙙ С 536.2 В християнството — единствен, единороден [определение за Бог Син]. тако бо бъ въꙁлюбі въсего мра. ѣко сна своего едноѧдааго. далъ естъ въ весь міръ. да въсѣкъ вѣрѹѩ въ нь не погꙑбнетъ. нъ матъ жівотъ вѣьнꙑ А Йо 3.16 СК слава.  ннѣ. едноѧдꙑ антфон҇. г҃ Е 21а 8 Срв. Е26б 13 Е32а 11 едноѧдꙑ сне бже. хе бже нашъ. тꙑ ра нꙑнѣ. пргвоꙁдт рѫкꙑ ръватвамъ смъ. въшедъшмъ въ рѫцѣ с СЕ 31а 3—4 въ мѧ едноѧдааго сна твоего. га нашего сха. молѭ тѧ  прошѭ гі бже ꙇстнънꙑ. посъл въ мѧ стꙑ дхъ тво. ꙇцѣлѣѭщааго вꙿсего ка. отъ вꙿсего твора. ꙇ отъ вꙿсего врѣда СЕ 41b 7 ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ ... ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа. ꙇ стꙑмь дхомь.  едноѧдꙑмь его сномь СЕ 52а 14 же ес ... слоѭ словес едноѧдааго твоего сна. ꙇꙁгъналъ дхꙑ остѫпънꙑѩ. гі вꙿседръжтелю ... тꙑ ꙁапрѣт нꙑнѣ. вьгнѣждьшюмѹ сѧ въ рабъ тво. протвьнааго дѣвола. ꙇ потвор твое соꙁъдане СЕ 56а 9 блаженꙑ же кодратъ рее. аꙁъ поклан҄ѣѭ сꙙ стнꙿнѹѹмѹ богѹ.  дноꙙдѹмѹ снѹ го їс хсѹ.  не отъмештѫ сꙙ свꙙтааго дѹха С 115.16—17 о мрьтвѣ ѡ плате мол҄ѫ. на дрѣвѣ всꙙшт. нѣстъ бо семѹ отьца на ꙁем. н дрѹга кого нꙑнꙗ. н ѹенка. н ѫжкꙑ н погребтелꙗ. нъ самъ дномѹ дноꙙдъ. вь вьсемь мрѣ богъ.  нъ нктоже С 455.25—26 З А СК Е СЕ С Г Гр μονογενής едноѧдъ едіноѧдъ дноѧдъ дноꙙдъ едноꙙдъ дꙿноѧдъ Нвб Срв едно