Старобългарски речник
дноѹмьнъ
дноѹмьнъ
-ꙑ
прил
Единомислен, който мисли по същия начин, който има същите убеждения
повелѣ льствъ дрѹгааго кого крьстꙗна првест глагол҄ꙙ покор м сꙙ. дꙿноѹменъ м бѫд. л ꙁьлѣ ѹмьреш акꙑ с
С
65.11—12
прнесъше же ьстънааго кръста хрстова. положвъше го на ꙁем. попъра глагол҄ꙙ. отъврьгѫ сꙙ табьно крьстꙗнъскꙑ вѣрꙑ хꙿ. дноѹменъ т бѫдѫ црѹ
С
65.30
аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц. славьнї ьстьн ... сповѣдꙿнц дрьꙁ. дꙿноѹмн съ агг҄елꙑ. раб га отца ... молте бога отъ рат. отъ глада отъ пагѹбꙑ
С
67.16—17
Изч
С
Гр
ὁμόφρων
дꙿноѹменъ
дноѹменъ
дꙿноѹмнъ
Нвб
Срв
един