Старобългарски речник
дносѫщьнъ 
дносѫщьнъ -ꙑ прил В християнството — единосъщен; с обща, неделима същност [определение за Света Троица] тꙑ влко вꙿсѣхъ бже спе нашъ ... покаꙁавꙑ намъ проображене. стѣ едносѫщьнѣ троц. прсносѫщ. ꙇ нераꙁлѫьнѣ. ꙇ неꙁмѣньнѣ. ꙇ пршествѣ жвотворѧщааго твоего дха ... ꙇꙁлѣлъ ес. проповѣдат отъпѹщене дръжѧщмъ. ꙇ дръжмꙑмъ. бжемь твомь ꙁаконоданемь СЕ 64b 2—3 покланꙗмъ сꙙ троц. дꙿносѫштьнѣ  нераꙁлѫьнѣ С 59. 23 г ... кѹпꙿно съ отьцемъ  съ свꙙтꙑмъ дѹхомь. дносѫштьнѣ  жвотворꙙшт.  вседръжꙙштї троц С 342.25 тꙑ бе съмрьт. акꙑ дꙿносѫштьнъ отьцѹ С 505.6 троце едносѫщъна ... къ тебѣ прбѣгаѭ. аꙁъ грѣшнъ і неклюмъ рабъ тво Изч СЕ С Г Гр ὁμοούσιος едносѫщьнъ едносѫщънъ дꙿносѫштьнъ дносѫштьнъ Нвб единосъщен остар ОА ЕтМл БТР